Паола Егону беше решила това още когато игра на финала на Олимпийските игри в Париж, но сега вече е официално.
Вече минаха две седмици, но ще ни отнеме много повече време, отколкото си мислехме, за да преодолеем емоциите, които ни дадоха Олимпийските игри през 2024 г. Една от тях преди всичко, тази, която ни заля, когато момичетата на Хулио Веласко, в кулминацията на едно пътуване, което можем да определим само като изключително, се качиха на покрива на света, спечелвайки заветния златен медал.
Толкова заслужено злато, резултат от невероятна екипна работа и безпрецедентна отдаденост. Заедно с тях се радвахме и страдахме, но и плакахме, щом разбрахме какъв невероятен подвиг са постигнали. Bel Paese отдаде почит на своите шампиони по всички възможни и въображаеми начини, но това все още не е приключило. Празненствата продължават и е повече от ласкателно, какво предстои да се случи със звездите на Италволей, водени от невероятната Паола Егону.
Противоположният играч от Читадела, който е във Веро Волей Милано от миналата година, сложи подписа си. Не и върху договор, който ще я отведе далеч от нас, никога. Тя вече се е отдала на паралелка в чужбина, по-точно в Турция, и поне за момента не изглежда, че има намерение отново да напуска Италия. Тук все пак е намерила успеха, вечната слава и любовта, която за нея има лицето и усмивката на волейболиста Леонардо Пулити.
Паола Егону, какво наследство: всичко това в Лозана
Къде е поставила подписа, може би се чудите основателно. Е, Паола го е поставила на необичайно „място“ – върху една от реликвите, които оттук нататък ще се съхраняват във витрините на Олимпийския музей в Лозана
Всички момичета, участвали в подвига на Италия, се подписаха на топката на финала на турнира „Париж 2024“, който завърши с победа над САЩ с 3:0 сета. И това не е всичко: до нея ще бъде поставена и фланелката, подписана от Егону – един от акцентите в колекцията, свързана с Игрите, които се проведоха от другата страна на Алпите през последните седмици.
Открит през 1993 г., швейцарският музей заема площ от 3 000 кв. м и разполага с някои от най-ценните експонати от последните олимпийски издания. Включително, разбира се, фланелката, която Паола свали в края на състезанието, за да я запази в Лозана. Още една причина да го посетите и да се потопите в историята на игрите.
