Жестът на Матео Беретини не остана незабелязан: той беше хванат с червени ръце, няма смисъл да се опитва да го крие.
Братя от Италия, братя от Дейвис. Братя на синьото и на мечтите за слава. Яник Синер и Матео Беретини са това и много повече, а срещата в Болоня в този смисъл само потвърди това, което вече отчасти бяхме разбрали през последните месеци. Тоест, че между двамата тенисисти към момента съществува връзка, която далеч надхвърля простия факт, че споделят страстта си към един и същи спорт.
Снимането по време на груповата фаза на Купа Дейвис просто го потвърди. Между римлянина и южния тиролец има изключителна синергия, разбирателство, което допреди известно време абсолютно не вярвахме, че е възможно. Не и до момента, в който поне се смяташе, че двамата шампиони от Бел Паис са принципни противници, съперници в абсолютния смисъл на думата.
С времето обаче открихме, че Яник и Матео винаги са били един за друг. Беретини е играл важна роля в израстването на Синер, а настоящият световен номер 1 от своя страна е бил много важен в момента, в който римлянинът е ударил дъното. Всъщност благодарение и на шампиона от Us Open станахме свидетели на завръщането на бившия номер 6 в ранглистата на Атп на корта. Нищо чудно тогава, че те изглеждат толкова невероятно близки.
Лицето на Беретини: направи се като грешник
Подкрепят го прегръдките и заканите, които си размениха през последните няколко дни в Болоня, където Яник отиде като обикновен зрител и поддръжник на Италтениса. Но още един детайл ни убеди в уникалността на отношенията, които свързват двамата най-обичани тенисисти на Бут.
Матео Беретини направи празника на Яник Синер по време на турнира за купа „Дейвис“
– The Tennis Letter (@TheTennisLetter) September 15, 2024
В последното действие от груповата фаза на Купа „Дейвис“ Беретини победи Ботич Ван де Зандщулп в завръщането, както феновете знаят. А жестът на Матео в края на мача не остана незабелязан, най-малкото защото камерите умишлено се спряха на него.
Римлянинът явно „подражаваше“ на своя приятел от Сан Кандидо, отдавайки се на абсолютно същата екзалтация, която отдавна се е превърнала в задължителна за световния номер 1. Той застана неподвижно, обездвижен за няколко секунди, точно както прави нашият Грешник, а след това се зарадва и се наслади най-сетне на заслужения си успех. Атестат за уважение, какъвто никой, може би дори самият Яник, не би очаквал. Защото подражанието, както знаете, е най-искрената форма на ласкателство.