Jannik Sinner се възползва от момента и постъпи правилно: откровението на шампиона потвърждава това, което винаги сме подозирали.
Ликуване, по-сдържано от това, което последва след мачпойнт на Откритото първенство на Австралия. Прегръдката с Тейлър Фриц, погледът към небето, световната, почти освобождаваща целувка с неговата Анна Калинская. И накрая, сълзите, които се появиха, когато мислите му се насочиха към леля му, толкова скъпа за него, която е зле.
Да видиш как Яник Синер триумфира в Ню Йорк и печели втория си турнир от Шлема беше, накратко казано, двойно по-емоционално. Това ни накара да се гордеем, но и ни трогна, защото неговият начин на празнуване ни даде за пореден път „снимка“, която да ценим. Снимка на един чист, прост шампион, който никога не се е възгордявал от себе си. Герой, който не смята, че е достигнал целта си, въпреки изключителните си постижения, а постоянно търси начини и стратегии да се усъвършенства все повече и повече.
Той каза, че не е напълно удовлетворен например от представянето си срещу Тейлър Фриц. Можеше да направи две или три неща по-добре, каза той по време на интервюто, което даде за Corriere della Sera, и именно върху тези две или три неща ще работи оттук нататък. Да даде повече, да докаже на себе си, че винаги може да се справи по-добре.
Грях, това е първото нещо, което направи: американският доктор
А тези, които се чудят как един тенисист би могъл да отпразнува спечелването на втория си турнир от Големия шлем, ще бъдат изумени от признанието, което световният номер 1 пусна.
Човек би си помислил, че е бил на парти, танцувал е до зори в някой ексклузивен клуб, изпразнил е съзнанието си и се е забавлявал. Но не. Онези, които го познават, знаят, че Яник не е такъв тип и че подобно прекомерно купонясване наистина не би било в неговия стил. Той правеше нещо, ако изобщо правеше нещо, то беше в перфектния стил на Грешника. Нещо, което заради начина си на живот не би могъл да направи по никое друго време.
„Седнах с екипа си. Изядох един бургер с кока-кола“, разкри шампионът от „Флашинг Медоус“. Който, очевидно, трябва да се е почувствал като истински американец след победата си. И какъв по-добър начин би могъл да намери той, простият като него, за да отпразнува трудно спечелената си и заслужена победа със звезди и райета?
