Грях, какъв страх: в един момент не му оставаше нищо друго, освен да размаха бялото знаме в знак на капитулация.
Ако някой е изпитал от първа ръка колко много могат да наранят ударите на Яник Синер, то това несъмнено е Новак Джокович. През последните месеци сърбинът се предаде няколко пъти пред него, поради което се научи да го уважава. А може би дори да се страхува от него донякъде. Защото той може и да е номер 1 в света, но вече знае колко много кучета на косъм има, готови да го изместят и да заемат мястото му.
Може да се срещне с него отново, при това в Индиън Уелс, където червената лисица от Сан Кандидо отново е на полюса на победата. Според Tennis Abstract италианецът би имал много по-големи шансове от белградчанина, но турнирът все още не е започнал и е твърде рано да се осмеляваме на подобни прогнози. Във всеки случай Ноле не се нуждае от стъклена топка, за да осъзнае колко много проблеми може да му създаде Краля на Мелбърн, който сега е на лов за второто място в ранглистата на Атп под палмите на слънчева Калифорния.
Дотолкова, че през последните няколко часа, преди да направи дебюта си в Тенис Гардън, Новак се върна, за да говори за своя нов и много млад приятел с непокорните червени къдрици. Каза нещо неочаквано, в известен смисъл, тъй като за Джокович не е обичайно да обсипва с толкова комплименти опонентите си. Дали той размахва бялото знаме в лицето на своя талант?
Грешникът е страшен: те го чакаха
Това, което каза, ни кара да осъзнаем колко много се страхува от него, колко е наясно с неговия напредък и амбиции, които потенциално биха могли да го засегнат
„Грешникът е най-здравият от всички – отсъди световният номер 1, – а през последните 3-4 месеца играе най-добрия тенис“. Той е човек, който показа толкова много през последните 2-3 години и ние просто чакахме да видим кой ден ще успее“.
След толкова много години – добави Джокович – той е единственият италианец, който е печелил турнир от Големия шлем. Заедно с него имаме и Алкарас: те са част от поколение, което ще бъде неразделна част от спорта през следващите 10-15 години. Нека видим как ще се развият нещата, аз съм там, за да посрещна тази ера: натискам, не съм толкова млад като тях, но съм по-избирателен в тези турнири, в които искам да играя“. Дали обаче тази „селективност“ ще бъде достатъчна, за да укроти претендента за трона?
