Berrettini и Sinner ще трябва да направят място за него: поканата е в последния момент, след изявленията, които направи в Рим.
Небето над Рим вече не е синьо. В състезанието не е останал нито един италианец, а родната публика, по очевидни причини, е безутешна. Можеше да бъде и по-добре. Определено по-добре. Ако Яник Синер не беше се отказал заради проблема си с бедрото, най-вероятно щяхме да разказваме история, различна във всяко отношение от тази, която ви разказваме сега. Но така да бъде.
Трябва обаче да признаем, че италианците в състезанието се бориха с чест и че някои от тях наистина дадоха всичко от себе си. Вземете например Лучано Дардери, който стигна до 16-ия кръг и изигра два страхотни мача, преди Саша Зверев да го отстрани. Стефано Наполитано, който бе спрян от Никола Жари и след като спечели сет, бе близо до достигане на 16-ия кръг на Интернационалния турнир в Рим.
Дори и в отсъствието на двамата домашни възпитаници – Яник и Матео Беретини, Бел Паезе все пак беше добре представен. И това осъзна дори самият Зверев, който в края на мача, осигурил му достъп до четвъртото-последното стъпало на турнира, счупи копие, всъщност повече от едно, в полза на италианския тенис.
Беретини и грешник, необходимо е още едно място на масата: идват гости
Първият коментира представянето на съперника си в неделя Дардери, като направи много ласкаво сравнение: „Човекът сервира със скорост 225 км/ч и удря форхенда си със същата сила като Беретини, така че малко ми напомни за него. Той е млад и е във възход.“
След това общи разсъждения за детската градина на Италия: „Не знам какво ядат италианците – отбеляза роденият в Хамбург играч, очевидно изумен от таланта и упоритостта на колегите на Синер, – но изглежда има много млади хора и много страхотни играчи, Дардери определено е един от тях.
Затова би било добре те, Матео и Яник, да добавят място на масата. Изглежда очевидно, че много силният Саша иска да пирува заедно с всички тях и че и той иска да „опита“ тайните рецепти, които стоят зад успеха на италианския тенис. А покана за обяд с местни специалитети, знаете, не се отказва на никого. Гостоприемството е над всичко.
