Jannik Sinner избегна най-важния избор: ето защо.
Мислим си, че го познаваме отвътре, но не е така. Яник Синер, както наистина трябва да бъде, има много тайни. Има много анекдоти от миналото му, които не знаем и ще продължим да пренебрегваме, тъй като той е доста срамежлив, когато става въпрос за разказване на боб за живота му и за миналото му преди тениса.
Не всички знаят например, че има човек, на когото сините дължат всичко, както и феновете. Всъщност без него нищо от това нямаше да е възможно. Този някой отговаря на името на Алекс Виттур, бивш професионален тенисист, сега приятел и също така наставник на Яник. Човек, който изиграва незаменима роля не само в изкачването на Синер към успеха, но и преди това, когато южнотиролецът трябва да вземе решението, което променя живота му.
Световният номер 1, както е добре известно, не само винаги е играл тенис. Преди да вземе ракетата в ръка за първи път, той е карал ски и е играл футбол, и то до момента, в който като тийнейджър сърцето му започва да бие за този нов „солов“ спорт. И точно в този момент Виттур поема нещата в свои ръце, помагайки на русокосото момче да влезе в правия път.
Синът, най-важният избор беше направен от него
Sinner често говори за него и го направи и по време на специалното предаване на Sky „4 friends in the pits“. „Имах късмета да срещна един много важен човек на 13-годишна възраст, който е Алекс„, каза той, „и това беше моят късмет, защото родителите ми казаха “ние не разбираме нищо от тенис“ и затова се доверихме на Алекс.“
„С него направих всичките си избори – продължи той, разкривайки, че му е дал картбланш.“ „В началото той ги правеше малко повече, защото аз, тринадесетгодишен, дори не знаех какво е почти ракета, сега се чувствам по-зрял, така че правим избори заедно, сравняваме се. Дори родителите ми понякога ми казваха: „Хайде, опитай се да направиш това, опитай се да направиш онова“, но това, което ми казваха, беше: „Тренирай си, давай най-доброто от себе си всеки ден и после ще видим какво ще излезе“.
Отправната точка на шампиона обаче си остава бащата Ханспетер. „За мен той винаги е бил и все още е моят баща, защото работеше толкова много. Той тръгваше сутрин и се връщаше вкъщи след мен. Но идваше и винаги се радваше да бъде със семейството или да играе тенис с мен, въпреки че разбирам, че след 10 часа работа може да не ти се иска. Но той го правеше от любов. За мен той винаги е бил моят ориентир“.
