Фогнини нямаше милост: той буквално го разкъса.
Някои откъси обиколиха мрежата, заредени и емоционални, каквито бяха. Но, общо взето, няма нито един пасаж в любовното писмо на Матео Беретини към тениса, който да не е трогнал потребителите, попаднали на него. От Атп Тур го намериха за толкова красиво, че монтираха видеоклип, на чийто фон прозвучаха думите му, а след това го разпространиха в социалните канали.
Тези редове, написани собственоръчно и от сърце, перфектно обобщават чувствата, често противоречиви, но въпреки това чисти и неподправени, които един играч изпитва към спорта, на който е пожертвал съществуването си. В това на римския гигант са всички негови мечти, страданието, което е изпитвал, когато контузиите са го принуждавали да стои далеч от този свят. Там са надеждите за бъдещето, а също и всички уроци, които казва, че е научил от този уникален спорт.
А има и, честно казано, един пасаж, който остави всички зашеметени, най-малкото защото показва как някои мачове, повече от други, остават запечатани в съзнанието на играчите за цял живот. Пасаж, който днес ни кара да се усмихваме, но който по някакъв начин трябва да е подействал като преломен момент в кариерата на Беретини, ако Матео е възнамерявал да го спомене в красивото си любовно писмо.
Беретини не забравя: той дори го записва на хартия
След като разказа как се е родила страстта му към тениса – а именно в стените на дома му, когато се е преструвал на Федерер и брат му Якопо Джокович – римският гигант извади от шапката си един сладко-горчив спомен.
„През 2017 г. в Рим, на домашния ми турнир – това е въпросният пасаж – загубих тежко от Фонини, той ме закла. В този случай ме удари силно, но в същото време изпитах много емоции и страхотни чувства, които исках да изживея отново. Останалото е история. Това беше първият кръг на „Интернационали д’Италия“ преди седем години, след който тенисистът от Арма ди Таджия, по онова време определено по-опитен и популярен от Матео, се озова срещу тогавашния номер 1 в света Анди Мъри.
От този ден ще минат почти две лустри, но е хубаво, че Беретини все още си спомня за усещанията от този мач. Защото колкото пораженията, толкова и победите са допринесли, това е сигурно, за превръщането му в шампиона, който е днес.
