Фогнини, сбогуването дойде като гръм от ясно небе: ето защо пътищата им се разделиха за една нощ.
След като Яник Синер е извън играта, а Матео Беретини отсъства по не съвсем ясни причини, на сингъл фронта, на Интернационали ди Рома, не върви точно толкова добре, колкото се надявахме. От няколко дни насам в състезанието няма нито един италиански играч, но какво от това: добрата новина е, че ако съдбата позволи, италианците ще могат да компенсират това догодина и след това.
По отношение на двойките обаче трябва да се направи отделно изказване. Симоне Болели и Андреа Вавасори бяха просто страхотни и бързо приеха ролята на домакински фаворити. Двамата тенисисти сложиха подписите си под някои изключителни изпълнения и най-малкото, което можеше да се случи, е съзнанието да се върне към миналото, към онези вълшебни времена, когато „по-възрастният“ от двамата правеше магии на корта в двойка с друг любим на италианската публика шампион.
Те не са толкова отдалечени във времето, макар да се създава впечатлението, че са минали години и години, периодите, когато Симоне Болели и Фабио Фонини бяха, в тенис отношение, едно „нещо“. Те също, още преди болонският тенисист да започне да играе с Вавасори, правеха луди неща. И все още е малко странно, честно казано, да видиш 38-годишния Ваварори на корта с играч, различен от талантливия шампион от Арма ди Таджия.
Фогнини, ето защо си казаха довиждане
Много хора се чудеха през последните месеци защо в един момент пътищата на Фабио и Симона, които бяха приятели отвъд двойките и тениса, се разделиха. И уместен отговор в този смисъл даде, макар и със закъснение, самият Болели, който се възползва от интервю за Ubitennis, за да разкаже какво се е случило.
„Нашият дует – каза той по отношение на себе си и Вавасори, – се роди миналата година. Аз играех с Фонини, а Андреа с Демолинър. След Париж Фабио се контузи, падна в ранглистата и реши да се концентрира повече върху сингъла. Така че раздялата ни беше почти принудителна. Там Андреа и аз се заговорихме, за да видим дали можем да си партнираме. Тъй като и двамата сме италианци и вече бяхме приятели, нещата потръгнаха по-лесно. Освен това прекарваме много време заедно извън терена и това се вижда в играта“.
Това беше неизбежно сбогуване, резултат от неочаквания развой на събитията в един момент. С основна привързаност обаче, която нищо и никой никога не може да промени.
