Карлос Алкарас, кой би си помислил? Той ще бъде само и единствено за сметка на Яник Синер, който вече е засегнат.
„Казах си да продължа, да се съсредоточа върху една точка в даден момент, да продължа да играя своя тенис и да се възползвам от шансовете си: исках да си тръгна от корта без съжаление, след като съм изиграл точките по моя начин, със съзнанието, че съм дал всичко от себе си.“ Тези думи идват от Карлос Алкарас, който даде всичко от себе си през последните няколко дни, за да спечели петата си титла в категория 500, в кулминацията на „братоубийствената“ битка срещу своя приятел и съперник Яник Синер.
Победа, която в никакъв случай не беше предрешена, и то не само защото съперникът му от Южен Тирол му затрудни живота още от първия момент. Не беше и малко, защото ибериецът, макар малцина да го знаеха, излизаше от много сложен период. Разбрахме обаче едва след това, след като бе архивиран Атп 500 в Пекин, който в известен смисъл отбеляза възраждането на шампиона от Мурсия.
Да, защото 4-кратната шампионка от Шлема го разкри едва през последните няколко дни, както откриваме от изявленията, съобщени от Ubitennis, публикувани в края на финала срещу Sinner. Алкарас е разказал всичко, по-точно, когато е бил попитан защо треньорът му Хуан Карлос Фереро е „почувствал“ този мач толкова силно, че се е разплакал след съдбоносната точка в мача.
Алкарас и сълзите на Фереро: това обяснява всичко
На тази забележка той реагира с известно учудване, но след това продължи да се спира на възможното оправдание за тези сълзи, които бяха едновременно сълзи на умиление и щастие.
„Не си давах сметка за тази подробност… Истината – признава Алкарас, – е, че последните два месеца не бяха лесни, сложен период на терена и извън него, и ние преминахме през него заедно. Беше специално да вдигна този трофей пред моя отбор и пред част от моето семейство. Благодарение на всички тях през последните няколко седмици си възвърнах желанието за пътуване и правилната мотивация“.
„След Ню Йорк имах сложен момент – признава той, – бях потиснат, немотивиран, не исках да вдигам ракетата. Говорихме много, поставихме нещата на мястото им, осъзнах, че трябва бързо да се върна към тренировките, да се върна на корта по-силен и психически, и физически. Работихме усилено, за да се съберем отново за такива моменти, така че предполагам, че днешният мач беше вълнуващ и за тях, поради всички тези причини. Най-лошото е отминало, за щастие. А Карлос се е преродил, можем да кажем, за „сметка“ на Грешника, който въпреки че се бори докрай, не успя да вземе застрашената титла в Пекин.
