Jannik Sinner не е имал друг избор, освен да вземе това много трудно решение: то е било неизбежно, той го е знаел.
13 години и половина. На толкова години е бил Jannik Sinner, когато решава да остави всичко познато и уютно зад гърба си и да се впусне в приключение, което все още не знае колко далеч ще го отведе. Защото едва ли е можел да си представи, тийнейджърът с непокорната коса, че един ден ще бъде номер 1 в света. Че ще доминира в тенис кръга. Мечтаеше за това, но все още не знаеше, че всяко негово желание ще се сбъдне.
Наместо това нещата се развиха точно така, както се беше надявал. Само за 10 години той пожъна плодовете на този много труден избор, съвсем не очевиден за момче на неговата възраст. Той преследваше целите, които си беше поставил, с голямо себеотрицание и сега не можеше да бъде по-щастлив. Или по-скоро със сигурност щеше да е по-щастлив, ако обвинението в употреба на допинг, което виси над главата му през последните няколко месеца, не беше надвиснало над нея, но това е друга история.
Това, на което искаме да се спрем днес, няма нищо общо с Клостебол и неизбежните последици от скандала, който избухна през летния сезон, с решението на Итиа и обжалването от страна на Wada. От друга страна, то е свързано с онова малко момче, което се превърна в мъж и което нямаше друг избор, освен да вземе още едно трудно решение. Много трудно. Но в същото време е абсолютно неизбежно.
Грях, това обяснява всичко: забранена зона
В „Янник отвъд тениса, Грешникът разказва своята история“, оригиналната продукция на Sky, на която Fanpage видя малък предварителен преглед, роденият в Сан Кандидо се отпусна с особено неочаквана изповед
На въпроса каква цена е трябвало да „плати“, за да осъществи мечтата си да бъде най-добрият, той даде следния отговор: „Като човек никога не съм се променил – размисълът му започна отдалеч – успехът никога не ме е променил и не е променил начина, по който се отнасям към хората пред мен, към тези, които срещам. Това, което се е променило, е, че имам малко по-малко свободно време. Защото аз съм човек, който посвещава цялото си време на работата. Така че всичко зависи от мен“.
„Ако искам да се прибера у дома утре – отбелязва той, оставяйки всички зашеметени, – мога да отида, но не искам, защото кариерата ми започна, когато напуснах дома си на 13 години и половина. Сега съм на 23 години и съм достигнал точката, за която винаги съм мечтал – да стана номер едно“. Тогава няма връщане назад. Не и докато звездата му продължава да блести толкова ярко.
