Jannik Sinner и Carlos Alcaraz, финалният сблъсък вълнува тенисистите: присъдата вече е черно на бяло.
Някои казват, че Карлос Алкарас е ненадминат и че е предопределен да тръгне по стъпките на шампионите, които са били преди него, а именно Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович. Всъщност той е безумно талантлив, въпреки че за всички е ясно, че малко му липсва приемственост.
Самият той обясни защо преди няколко дни, когато в разгара на Laver Cup се „оплака“, че календарът на Атп е твърде натоварен и че тези ритми понякога се отразяват на мотивацията му. Това по никакъв начин не омаловажава величието на един тенисист, който само на 21 години вече е спечелил четири титли от Големия шлем, две от които – „Ролан Гарос“ и втория „Уимбълдън“ – в съвсем близък план.
Не отстъпва и колегата му Яник Синер, който „плаща“ само за това, че избухна малко по-късно от иберийския си съперник. Той обаче се реваншира, като спечели два Шлема в един и същи сезон – подробност, която в никакъв случай не е без значение и която потвърждава, в случай че е било необходимо, че сега, след като се е възкачил на трона, е още по-гладен от преди. Трудно е, накратко, както и напълно безполезно, да ги сравняваме. Вместо да възхваляваме единия в ущърб на другия, всъщност би било по-добре да се наслаждаваме на подвизите и на двамата.
Алкарас или грешник? Фриц ще отсъди за това
И все пак винаги се намират хора, които са готови да забият клюн в съперничеството между Карлос и Яник и да внесат своя принос в този вече дългогодишен спортен дебат.
Последният, който направи това, е Тейлър Фриц, който загуби финала на Us Open от Синер и който следователно получи реална представа за различията между двамата европейски шампиони. Той говори за това в турнира Laver Cup, като каза следното: „Трудно е да се направи сравнение между тях двамата, отчасти защото условията на игра, в които се изправих срещу тях, бяха напълно различни“, призна американецът, преди да се впусне в малко по-подробно разглеждане.
„Имах чувството, че Синер може да сервира по-добре, но при Алкарас усещах, че нямам време да изиграя ударите си. Опитвах се да вляза в размените, да усетя топката, но не успях да се адаптирам. Алкарас винаги ме прибързваше, като ме местеше от едната страна на корта към другата. Срещу Алкарас имах по-малко пространство да дишам, но, разбира се, и двамата са луди играчи“.
