Sinner, благодарение на това разкритие сега всичко е по-ясно: той го е носил със себе си и в Австралия и това е имало значение.
Членовете на неговия екип, които всички познаваме, от първия до последния. Те са тези, които по време на мачовете треперят и мечтаят заедно с него. Те са тези, върху които камерите се задържат толкова често, защото винаги е интересно да се види как се справят тези в ложата, които подкрепят любимия си шампион.
Заедно с Яник Синер обаче не са само много известните Дарън Кейхил, Симоне Ваньоци, Джакомо Налди и Умберто Ферара. В неговата орбита гравитира и Феличе Калабрò и не се притеснявайте, ако ви се струва, че името му не ви говори нищо. Той не е толкова виден като двамата треньори, като физиотерапевт и като треньор на южния тирол, но все пак играе много важна роля във вселената на родения в Сан Кандидо. Той е на 58 години, родом е от Сало и е професионалният фотограф, който следва Синер и неговия екип по време на пътуванията им по света. Самият той обича тениса и е имал възможността да изгради много силна връзка с новия номер 3 в света.
Поради тази причина Corriere della Sera решава да го интервюира и, защо не, да изтръгне от него някои анекдоти за шампиона на момента. Той дори ни даде няколко любопитни факти, но очевидно без да пробие стената на конфиденциалност, която Яник е изградил около себе си. Разкри ни обаче една малка тайна, която изведнъж хвърли светлина върху успеха, залял италианския колоездач.
Грях, това обяснява всичко: той донесе късмет
След като подчерта колко потаен трябва да бъде, за да може да работи със Sinner, Калабрò заяви пред читателите на Corsera, че в известен смисъл е „отговорен“ за подвига на синия тенисист
Заслугата, разбира се, е на таланта на Яник, но преди малко фотографът постави в ръката му предмет, който може би е допринесъл по някакъв начин за изкачването му на тенис Олимп. Когато чух, че в Неапол са създали фигурка от ясла в негова чест – каза той, – предприех стъпки да я купя. И му я подарих в Монте Карло в края на декември, преди да замине за Мелбърн. Яник беше щастлив, каза, че се надява тя да му донесе късмет. И аз бих казал, че се получи добре…“.
Разказахме ви за въпросната статуетка тук по време на коледните празници, когато южнотиролецът все още не беше шампион от Шлема. Когато всичко тепърва предстоеше да се случи и когато можехме само да мечтаем за това. И кой знае, може би този амулет от Юга наистина е имал пръст в това…
