Грях, далеч не е разходка в парка: всичко е по-сложно, отколкото е очаквал, и трудностите му са обективни.
Това, че той е специален, е видимо за всички. Не само в спортен план, макар че е безспорно, че притежава уникален талант, който му позволи, не изненадващо, да заеме четвърто място в световната ранглиста. Това е така и от чисто човешка гледна точка, тъй като той е много различен от много други лица на тенис сцената.
Подобен на Яник Синер, а има много хора, които го подкрепят, няма никой. Може би ще прозвучи пристрастно, ако го каже неговият спортен треньор, но това не е така. Защото всеки, който го познава или го е срещнал по пътя си, е бил изненадан от неговата отдаденост и искреност. Двете характеристики, които в съчетание с характерната за него решителност са му гарантирали, че е оставил следа в голямата верига. Част от заслугата за този подвиг очевидно е на Умберто Ферара, който го подготвя в Аликанте и който в интервю за Studio Aperto Mag разкри много неизвестни аспекти от възхода на родения в Сан Кандидо.
„Янник – това са думите на неговия спортен треньор – освен че е тенисист от много високо ниво, а това е под погледа на всички, той е преди всичко специален човек. Честно казано, без да искам да правя сравнения с всички тенисисти, които съм тренирал, той наистина е нещо различно. Отдаденост на работата, простота и много честен подход към нещата в живота. За мен е удоволствие да бъда с него дори извън тениса.“
Грях, далеч от разходка: това беше пот
Когато Ферара започва да работи с него, Синер все още не е безспорният шампион, който е днес. Той беше добър, много добър, но все още „незрял“. С очевидни граници, по които беше необходимо да се намеси още от самото начало.
„Когато започнах да работя с него – разказва той, – намерих човек, който беше свикнал да тренира, но който, вероятно поради избор на график, беше пристигнал от физическа гледна точка малко в затруднено положение, и това беше моят шанс. Повикаха ме именно, за да се опитам да тръгна в определена посока, която не е тази, която са следвали преди, а не за да критикувам тези, които са били там преди мен. Беше ми трудно, защото имаше върху какво да работя, но беше и лесно, защото намерих човек, спортист и човек, който е наясно с работата, която трябваше да се свърши и която все още трябва да се свърши.
Всеки, който си мисли, че това е било лесна работа и че само талантът е достатъчен, за да станеш номер 1, греши. Голямо време.
