Jannik Sinner беше уклончив и това може да означава само едно: така световният номер 1 стресна всички.
Янник Синер и Карлос Алкарас бяха на преден план, като спортсменски си подаваха юмрук вместо обичайните пет. Зад тях – Голямата тройка, символизираща миналото, която остави място и сцена, както трябва, за бъдещето. Манифестът „Уимбълдън 2023“, който не се хареса на всички, но днес изглежда пророчески до n-та степен.
Знаехме, че ибериецът и италианецът са предопределени за велики неща, но не си представяхме, че те дори могат да стигнат до това да монополизират, в известен смисъл, Тура. Фактът, че си поделиха четирите шлема за годината, обаче е показателен за това, че в момента няма за кого другиго и че да им попречиш може да се окаже по-трудно, отколкото си мислиш. И че претендентите за шампионски титли ще трябва доста да се потрудят, в светлината на това, за да изместят новите крале на световния тенис.
Не всички обаче са сигурни, че тази „хегемония“ ще продължи дълго. Има и такива, които наистина смятат, че е твърде рано да се говори и да се спекулира какво може да се случи оттук нататък. И точно световният номер 1, гордостта на цяла Италия, е убеден в това, както става ясно от начина, по който говори за дуализма с Алкарас в интервю за Corriere della Sera преди няколко дни.
Синьорът-Алкарас, всеки сам за себе си
Когато журналистът отбеляза, че справедливото разпределение на турнирите от Шлема през 2024 г. може би официално е санкционирало края на ерата на Голямата тройка, Яник се впусна в изненадващо ясен и рационален анализ
„Нека изчакаме да кажем, че ерата на Големите двама е започнала: един сезон не е достатъчен. Щастлив съм, че съм част от този потенциален кой-знае какво, но никога не се знае какво ще се случи, има толкова много играчи, които могат да се справят добре. Безполезно е да се говори за това сега. Джокович например спечели последното нещо, от което се нуждаеше на Олимпиадата, и е много мотивиран за бъдещето. Но е хубаво да виждаме нови играчи в светлината на прожекторите, нови шампиони и нови съперничества. С Карлос се подтикваме един друг – продължи Синер, – правим се по-добри. Работата никога не свършва, тя продължава“.
Накратко, обичайният, възхитителен Яник, който никога не изключва никакви възможности и винаги е готов, наистина, за всичко. Дори да се справи с неочакваното. Мъдър като малцина други и любител на предизвикателствата. Особено онези, които изглеждат невъзможни, но за него никога не са невъзможни.