Грях, какво напрежение да държиш всичко под контрол и да накараш парчетата да паснат идеално: внимавай за лудата променлива.
Това не зависи единствено от таланта. Нито пък зависи единствено от начина, по който играеш играта, колкото и странно да звучи да се каже подобно нещо в контекста на дискурс, засягащ спорта. Зависи и от главата, която е неизбежна променлива в спортен контекст като тенис корта, за да дам пример, който съвсем не е случаен.
И Янник Синер го знае добре, като се концентрира върху тялото си и изграждането на физика, отговаряща на предстоящите предизвикателства, но също така, както е редно, и върху ума си. Или по-скоро върху мозъка си, ако трябва да бъдем по-точни, като се има предвид, че той каза дословно пред Gazzetta dello Sport: „Винаги искам да разбера как работи мозъкът ми, това е и част от работата, която върша с Рикардо (Чекарели, бел. ред. ). Но всичко останало правя на терена, ден след ден“.
Чекарели, за когото говори, е директор на „Формула Медика“, за която вече ви разказахме тук преди няколко месеца: за тези, които не са чували за нея, това е нещо като програма за консултации и сътрудничество. Сътрудничество, което е едновременно психологическо, умствено и научно, защото се основава на ефективното основно допускане, че в спорта не са важни само мускулите, но и – да не кажем преди всичко – мозъкът.
Грях, всичко е под контрол, но каква борба
Много пилоти са се включили в тази програма още преди Sinner, защото и те, подобно на синия тенисист, трябва да имат в ръцете си необходимите инструменти, за да се справят с напрежението. И, по-общо казано, да се справят с моменти на трудности, които не могат да бъдат преодолени, ако човек не познава добре мозъка си и стратегиите си за концентрация и не контролира напълно емоциите си.
Надареност, която, както знаем, е незаменима не само във Формула 1, но и в тениса. Целта на Чекарели е да гарантира, че неговите „ученици“ ще се научат да държат ума си под контрол. Тя би била безумна променлива, ако човек не се научи да я управлява и интерпретира. А това би довело до още по-високи нива на стрес от тези, с които спортистите и жените вече трябва да се борят.
Работата, която Янник Синер извършва върху себе си, обаче не се свежда „само“ до това. „Има специфична работа, има и работа, която вършиш по време на тренировките, и тя е също толкова фундаментална, колкото и техническата работа. Това е навик да продължаваш въпреки всичко, да понасяш стреса. Понякога не ти се иска да правиш нещо, но трябва да стиснеш зъби и все пак да го направиш. Спите ли лошо през нощта? Няма значение, все пак ставате и тренирате. Яли ли сте нещо, което ви е вредно? Не се оправдавате и отивате на терена или във фитнеса“.
„Това са неща, които така или иначе ще ти се случат в мача“, отбеляза още той: „Ако не можеш да се справиш със ситуацията, когато нямаш стреса от мача, как можеш да очакваш да го направиш, когато си в мач…“. Няма какво да се прави: философията изглежда добре на всичко, винаги.
