Грях, това обяснява всичко: сега всичко е ясно. Ето какво се е случило и защо синият тенисист го е направил.
Трябва да сме свикнали с неговото нестандартно мислене. Което всъщност не е мислене извън кутията. Просто, много рядко се случва момче на неговата възраст, пълно с пари и в златния момент на кариерата си, да е толкова добре закотвено на земята. Че не предприема полети на фантазията, а по-скоро продължава да бъде това, което винаги е бил.
И все пак всеки път, когато Яник Синер ни демонстрира своята простота и неподправеност, не можем да не бъдем очаровани. Невероятно, дори. Защото е необичайно точно това, което той прави, това, което казва. А необичаен изглеждаше и начинът, по който реагира на първата си титла от Шлема, когато в Мелбърн успя да отстрани Данийл Медведев в пет, фантастични, сета. Той легна на земята, за няколко мига се наслади на усещането, че е дошъл, а после всичко се върна по старому. А след това изглеждаше, че почти не може да разбере шумотевицата, породена от този успех в страната на кенгурата, именно защото никога не е вдигал глава.
Сега разбираме защо. Сега, след като той разказа, знаем защо. И за пореден път ни изненада с думи, които стигнаха право до сърцето и които насочиха прожекторите към неговата нормалност, която е още по-необикновена в контекст, който понякога изобщо не е нормален.
Грях, това са нещата, които остават с теб в края на краищата
В Индиън Уелс с него този път не е целият отбор. От двамата треньори там е само Дарън Кейхил, който пое поста от Симоне Ваньоци, за да може и той да дръпне шалтера за известно време. След това са физиотерапевтът Джакомо Налди, треньорът Умберто Ферара и бащата Ханспетер, който готви за целия екип в наетата за случая калифорнийска къща.
„Успехите са хубави – изтъква Яник, когато го питат какво е да живееш с останалите членове на отбора, – но те траят миг. Веднага след това се връщаш на работа, с наведена глава, и затова е важно да го правиш с правилните хора, защото с тях прекарваш най-много време, през цялата година. Сега тук с мен е татко, който се грижи за нас и ни кара да се храним добре“.
След това е Дарън, добродушният човек от групата, с когото Синер се сближи от самото начало: „Той е голяма придобивка за отбора – каза той след победата срещу Кокинакис, – той е скромен и мил човек, точно като баща ми, и е хубаво да е с нас“. А това в крайна сметка са нещата, които остават.“
